Щастлива Нова Година!

Желаем ви много здраве, късмет и любов през 2010 година!

Събудете се, Българи! От днес внимавайте какво пишете за Борисов по форумите, за да не дойдат онези с качулките у вас...

С дълбока тъга на сърцето съм длъжен да призная една от големите загуби на българското свободомислещо гражданско общество в битката за по-цивилизована и демократична българска държава.


ЗА -100, Против – 74, Въздържали се – 5 – ПРИЕМА СЕ

Днес, 22.12.2009г., НС прие последния законопроект за промяна на ЗЕС (Закон за електронните съобщения). Интересното в случая е, че ГЕРБ гласува утвърдително законопроект, който в предното правителство на тройната коалиция бе яростно атакауван от тях самите. БСП не успяха в 4 поредни опита да приемат тоталитарния закон, благодарение активността на малкото гражданско общество в България, но ГЕРБ след своя втори опит показа, че изобщо не се интересува от мнението на своите поданици и прие поправки, които са далеч по-милиционерски от предлаганите от БСП.
Това е нагледен пример за позьорщината и празните предизборни приказки на авторитарната партия, в която за съжаление хората все още виждат своя спасител.

ПОПРАВКИТЕ

С поправките в новия закон всички доставчици на мобилни и интернет услуги се задължават да пазят информация за личната кореспонденция на всеки техен клиент. Задължени са още така да предоставят ПОСТОЯНЕН достъп на служителите на МВР до своите бази от данни.

В закона се упоменава, че този достъп е свързан с целите за разкриване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над две години, но на практика полицаите ще имат 24-часов достъп до личните ни данни, чрез така упоменатия в законопроекта "ИНТЕРФЕЙС".

Това бяха поправките, за които се бориха няколко граждански организации, но уви те не бяха уважени:

1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на тежки престъпления и/или защита на националната сигурност.
2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
3. Да има заложени компенсации за ощетения и явно упоменати наказания за служителя при злоупотреба със задържаните трафични данни.
СЪМНИТЕЛНА СИГУРНОСТ, ЗА СМЕТКА НА ЛИЧНАТА СВОБОДА
На всички е ясно, че българската полиция не е достатъчно ефективна и дисциплинирана, за да и се предоставят подобни правомощия. Най-вероятно ще има много следователи, изкушени от идеята да злоупотребат с властта, с която разполагат. Пазената информация спокойно ще се превърне в инструмент за контрол над неудобни бизнесмени, политически опоненти и граждански активисти.
Уж, последните поправки в закона се приемат, за да се осигури сигурност на гражданите - за да се пребори българската престъпност, която все повече комуникирала по интернет. Но не се отразява особено, че тя отново ще може това да го прави, пишейки съобщения по СКАЙП, чиито криптиран вариант на данните все още не е разбит от никоя организация или хакер в света.
Затова, хора, от утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, че нищо чудно да ви почукат на вратата качулатите ченгета от възроденото ГДБОП.

А сега да отдадем една минута мълчание за демокрацията в България (макар че имам съмнения дали изобщо някога сме имали такава).

Безимотният "цар" е ядосан

Под заглавие "Безимотният човек" германският вестник "Зюддойче Цайтунг" разказва как Симеон Втори, някогашният цар и след това премиер, засега е лишен от правото да ползва собствеността си.
Царят е ядосан и въпреки обичайната си дискретност този път не сдържа чувствата си. В декларация до българския парламент Симеон Втори отправя обвинения към депутатите, че действат в противоречие със закона и конституцията. "Не забравяйте, че живеем в 21 век, и че България е пълноправен член на Европейския, а не на Съветския съюз" - изтъква той.
Злоупотреба с властта?
Причината за този изблик е приетият с голямо мнозинство от парламента мораториум върху имотите на Симеон. Семейството му не е лишено от земите си, но може да ги ползва само ограничено в очакване правата на собственост да бъдат прегледани от парламента наново и да бъдат уредени в специален закон.
В случая става дума за временна кулминация в продължителната дискусия на тема дали осъщественото през отминалите 10 години връщане на земите на царя е в съответствие с нормативната уредба.
Историята води началото си още от 1887 г., когато дядото на Симеон Фердинанд е определен за български регент (така е в оригинала - бел.ред.).
С идването на власт на комунистите, през 1946 г. на 6-годишния тогава Симеон му се налага да напусне страната, а собствеността на семейството е национализирана - акт, който е обявен за противоконституционен през 1998 г.
Симеон и неговата сестра Мария-Луиза получават недвижимите си имоти обратно, стойността им се оценява на около 120 млн долара.
Става дума за двореца Враня с 98 хектара земя, както и за дворците Царска Бистрица и Ситняково, за 1 653 хектара гори, ловджийска хижа, къща в с. Баня и голям имот в София.
Още през 2006 г. обаче някои депутати посочват, че реституцията е извършена не по правилата.
Темата става източник на остри противоречия покрай впускането на Симеон в политическа дейност. През 2001 г. той е избран за министър-председател, през 2005 г. губи властта, но запазва влиянието си в тройната управляваща коалиция заедно със социалистите и ДПС.
Още тогава противниците му го упрекват, че се е възползвал от властта, за да се погрижи за наследството си.
Връщане към тъмното минало?
И сега Яне Янев, лидерът на една популистко-консервативна малка партия - вносител на проекта за мораториума - казва, че Симеон като премиер е вкарал в кабинета въпроса за реституцията в рамките на изключителен конфликт на интереси.
Янев определя стойността на царските имоти на 500 млн евро и отбелязва, че в кризисни времена държавата не може да си позволи да й отнемат този ресурс.
В декларация от миналата седмица Симеон подчертава, че парламентът не бива да се държи като народен съд.
"Едно от най-важните постижения на демокрацията е ненакърнимостта на частната собственост и равенството на правата и задълженията на българските граждани. Тяхното нарушение ни връща към най-тъмните периоди от историята ни" - отбелязва Симеон.
В следващите месеци случаят ще продължи да занимава интензивно българите - прогнозира Клаус Брил, автор на публикацията в "Зюддойче Цайтунг".

Топ 5 на най-големите хакери в историята

Имената Кевин Митник, Ейдриън Ламо, Джонатан Джеймс, Робърт Морис и Кевин Поулсън едва ли говорят нещо на повечето хора. Зад тях обаче се крият петте най-големи хакери в историята на компютърните технологии. Те са извършвали сериозни киберпрестъпления срещу могъщи корпорации и мултинационални компании като Майкрософт, Яху, в. Ню Йорк Таймс, НАСА и др. Някои от тях са го правили за пари, други – просто за забавление.
Кевин Митник - Името Митник и днес е синоним на хакер. Сред служителите на Департамента по сигурността на САЩ 43-годишният днес Митник все още е известен като “най-издирвания компютърен престъпник в американската история”. Неговите “подвизи” дори са увековечени в два холивудски филма – “Takedown” и “Freedom Downtime”. Кариерата си на хакер Митник започва с фалшифициране на перфокарта за автобусната мрежа на Лос Анджелис, която му осигурява безплатно пътуване. Първото му по-сериозно постижение е през 1980 г., когато успява да проникне в системата на компанията за компютри DEC (Digital Equipment Corporation) и да копира софтуера й.
Следва цяла поредица компютърни престъпления, сред които декодиране на телефонни мрежи, кражба на корпоративни тайни и пробив в системата на Агенцията за национална сигурност. ФБР успява да залови Митник след като прониква в дома му и намира в портфейла му няколко фалшиви лични карти.
Митник прекарва 5 години и 8 месеца в затвора и сега е примерен американски гражданин. В момента работи като консултант по сигурността и пише специализирана компютърна литература.
Ейдриън Ламо - По време на кариерата си като хакер Ламо успява да проникне в системите на сериозни организации като Ситигруп, Ню Йорк Таймс, Яху и Банк ъф Америка. При ударите си той използва интернет връзките в различни кафенета и библиотеки, което му спечелва прякора Бездомния хакер. Ламо става известен с умението си да открива грешките в системите за сигурност на различните компании и да се възползва от тях.
След като си свършва работата, той уведомява компаниите за тези грешки. Място сред най-големите киберпрестъпници в света Ламо си спечелва след като прониква в смятаната за изключително сигурна компютърна система на вестник Ню Йорк Таймс през февруари 2002 г. Заради това престъпление съдията му дава 6 месеца затвор, 2 години условна присъда и му нарежда да плати глоба в размер на 65 хиляди долара. Условната присъда на Ламо изтече през януари и сега той работи като лектор и журналист.
Джонатан Джеймс - На 16-годишна възраст Джонатан Джеймс се прочува като първия непълнолетен, изпратен в затвора заради хакерство. По-късно той признава, че се е занимавал с това, за да се забавлява и защото му харесвало предизвикателството. Джеймс успява да хакне потребителските имена и паролите за електронните пощи на служителите на Департамента по сигурността на САЩ. По този начин той получава възможността да чете строго секретни имейли и държавни тайни.
В списъка с постиженията на Джеймс е и проникването в компютърната система на НАСА през 1999 г., откъдето открадва софтуер на стойност 1,7 милиона долара. Заради това престъпление от НАСА се принуждават да изключат цялата си компютърна система, което коства на данъкоплатците 41 хиляди долара. Тъй като по време на извършване на престъплението Джонатан е непълнолетен, съдията му дава само 6 месеца затвор. В противен случай той е щял да лежи поне 10 години. Днес Джонатан Джеймс планира да основе фирма за компютърна сигурност.
Робърт Морис - Робърт Морис е син на бивш служител от Националната агенция за сигурност на САЩ и създател на първия разпространяван по Интернет т. нар. компютърен червей. Морис изобретява червея през 1988 г. по време на следването си в университета Корнел. По-късно той обяснява в съда, че го е направил, за да разбере “колко голям е бил Интернет по онова време”. Червеят обаче започва да се репродуцира неконтролируемо, заразявайки над 6000 компютъра.
Заради престъплението си Морис получава 3 години условна присъда и е принуден да положи 400 часа обществен труд и да плати 10 500 долара глоба. В момента той е професор и консултант в Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект към Масачузетския технологичен институт.
Кевин Поулсън - Най-големият удар на Поулсън е хакването на телефонните линии на лосанджелиската радиостанция KIIS-FM. По този начин той успява да стане 102-ят обадил се зрител в игра, организирана от радиото, и да спечели Порше. След серия подобни престъпления в издирването на Поулсън се включва ФБР, а телевизия Ен Би Си му посвещава един от епизодите на своята документална поредица “Неразгадани мистерии”.
Агенти на ФБР успяват да заловят Поулсън през април 1991 г. в супермаркет и впоследствие той е осъден на 5 години затвор. След изтичането на присъдата си Поулсън започва да работи като журналист и в момента е старши редактор в сайта Wired News. Една от най-популярните му статии описва как е разкрил 744 сексуални престъпници с профили в Myspace. (по сайта marvquin.com)

Силата на позитивното мислене

Иво Сиромахов
В началото на декември една жена влезе в живота ми и го промени тотално.
Тя е психоложка и се нарича В. Хелминг. Съвсем случайно прочетох една нейна статия, в която се твърди, че всичките ни ядове идвали от негативните ни нагласи. Цаката била да гледаме позитивно на всичко и да откриваме доброто и прекрасното навсякъде около себе си. Това щяло да ни донесе вътрешна хармония и душевен рахат (терминът не беше “рахат”, но аз така го схванах).
И дава пет съвета как да го постигнем на практика:
1. Повтаряй си: “чувствам се добре”
2. Гледай новините от добрата им страна
3. Владей гнева си
4. Приемай фактите такива, каквито са
5. Усмихвай се
В заключение В. Хелминг заявява, че ако спазваме тези принципи животът ни ще стане песен, всичко ще е шампанско и рози, и септември ще бъде май едва ли не.
Винаги съм се отнасял подозрително към хора, които ми дават рецепта за щастие, но съветите, които прочетох, ми се видяха лесни за прилагане, пък и нищо не губя ако си направя този експеримент.
Затова веднага започнах да следвам правилата на Хелминг.
Още от сутринта попаднах в идеалната за позитивно мислещи хора ситуация - безнадеждно задръстване на булевард “Цар Борис ІІІ”. В друг ден бих псувал като каруцар, но не и днес. Припомних си първото правило на позитивното мислене: “повтаряй си “чувствам се добре”.
Започнах да си го повтарям. Повторих си го около шест пъти, но усетих, че нещо не си вярвам. Кое ми е добре? Вися тука като някакъв заложник в това шибано задръстване, закъснявам за работа, отляво един перничанин ме псува, а отзад някаква нервна маршрутка си скъсва клаксона от свирене, сякаш това ще отпуши булеварда.
“Чувствам се добре, чувствам се добре”... Ангренажният ремък нещо е почнал да свири. Това значи, че ще изгубя поне половин ден в сервиза, ще трябва да се мазня на майстора, ще се окаже, че баш такъв ремък няма никъде и ще загубя още половин ден да обикалям по магазини за авточасти... “Чувствам се добре”... Деба мааму, кого лъжа сега? И хиляда пъти да си го повторя пак няма да е вярно....
Отидох на работа и се зачетох във вестниците, като си поставих за цел да приемам новините от добрата им страна. Така.... Сиренето поскъпва с 40 процента. Много важно! Обичам сирене, ама пък чак да не мога без него...
Застреляли някаква мутра на улицата. Еми на улицата ще го застрелят, къде другаде да го застрелят? Замислих се дълбоко кое е положителното в тази новина. Ами положителното е, че не съм бил наблизо, когато се е стреляло.
Пак щяло да има епидемия от птичи грип... Е, какво толкова? Кой яде пилешко през зимата? Сега е сезонът на свинското.
Зареден с позитивизъм от тези хубави новини прекарах един успешен работен ден като през цялото време спазвах петото правило на позитивизма: “Усмихвай се”. Един от колегите ми забеляза тази моя странност и ме попита:
- Кво си се нахилил като идиот, бе? Да не си ударил джакпота?
- Не. Хелминг ме съветва да се усмихвам постоянно.
- Кой беше Хелминг? Вратарят на “Борусия” Дортмунд ли?
Не ми се влизаше в сложни обяснения, затова отново се усмихнах.
- Не е вратар. Психоложка е.
Колегата ме погледна със съжаление:
- Баси, не съм очаквал, че точно ти ще изтрещиш.
След работа седнах в един бар да изпия едно питие.
Сервитьорката беше кисела като в първи ден на тежък мензис. Гледаше ме така сякаш съм влязъл в личната й изба и съм изпил дядовата й ракия. Дойде до масата ми и мрачно каза:
- Кво ше пиеш?
Винаги съм се вбесявал, когато някоя 18-годишна пикла вземе да ми говори на “ти”, сякаш сме играли в един пясъчник. Но в светлината на позитивното мислене, нейното фамилиарничене ми се стори очарователно. Тя ми говори на “ти”, защото вероятно се опитва да събори студените зидове на отчуждението в стремежа си към човешка топлота.
Поръчах си голям Jameson. Усмихнах й се. Тя - не. След малко ми донесе питието, което не беше повече от 40 грама. Това очевидно не беше голямо уиски, но струваше ли си да се разправям? И дали тя нарочно не ми е донесла този мизерен грамаж, за да предпази черния ми дроб от разруха? Отново й се усмихнах. Тя - не.
Защо пък трябва да ми се усмихва? В нашето консервативно общество тия, дето много се усмихват, минават за курви. А това момиче очевидно е свестно и не може да се усмихва току-така на всеки клиент.
Платих и си тръгнах. Казах й “довиждане”, а тя отново ме изгледа мрачно и не ми отговори. Сигурно родителите й са я учили да не разговаря с непознати.
Прибрах се и установих, че някой се е изпикал пред вратата на апартамента ми.
Вбесих се, но веднага се сетих за третото правило на В. Хелминг “владей гнева си”. Гледах миризливата локвичка пред вратата и разсъждавах позитивно. Какво пък толкова се е случило? Имал нужда човекът, облекчил се. А може би е искал да го направи по европейски, на съответното място, но наоколо няма обществена тоалетна. И какво тогава – да му се спука мехура ли?
Влязох вкъщи, целунах жена ми и цяла вечер не спрях да я обсипвам с усмивки и добро настроение. Това събуди нейната подозрителност:
- Какво ти става? Да не се е появила нова жена в живота ти?
- Да, появи се. Госпожа Хелминг. Тя ме промени.
- Господи! Сега пък германка. И сигурно е от ГДР.
- Честно казано не знам откъде е.
- Само гледай да не ми лепнеш някой немски трипер, че тогава ще стане страшно.
Опитах се да й обясня, че не познавам лично никаква германка, но усетих че не ми вярва. В представите й аз скъсвах от чукане клетата госпожа Хелминг...
На следващия ден отидох на мач. Често ходя на мач, но сега вече гледах с други очи на всичко. Атмосферата беше празнична, одухотворени граждани очакваха с трепет спектакъла на любимия си отбор. Чуваха се отделни ведри подвиквания: “ей, чорбари, да ми ядете кура да ми ядете”. Този призив за любов, па макар и орална, стопли сърцето ми. Колко обич има по стадионите!
Мачът започна. Още в първите минути Домовчийски беше фаулиран грубо, а съдията не свири. Публиката около мен изригна: “съдията-педерас”. А аз гледах позитивно, и си виках: какво като е педерас? Трябва да бъдем толерантни към различните, да демонстрираме европейски ценности и хуманизъм...
Усетих, че някакъв гражданин зад мен плюе семки във врата ми. Идеше ми да му шибна една баница, но се сетих за съветите на В. Хелминг и си казах: какво пък, слънчогледовите люспи може би са полезни за кожата...
В началото на второто полувреме нашите вкараха гол, а съдията свири засада. Нямаше никаква засада. Около мен всички скочиха на крака и се разпсуваха. Само аз бях спокоен. Защото си мислех за четвъртото правило на позитивното мислене: “Приемай фактите такива, каквито са”.
Да, съдията ни прецака. Но нима цялата ни съдебна система не е такава? Щом не можем да разчитаме на справедливост в съда, защо я очакваме на футболния терен?
В последната минута на мача съдията пак си затвори очите за един много груб фал и нашите футболисти почнаха да го разнасят по тъча като прасе – лайнян вестник.
Е, ще го понатупат, но пък ще му остане светлият спомен, че е бит от шампиони. От лъвовете, които се изправиха срещу “Барса” и “Челси”. Това е чест за него.
... Вече мина почти цял месец, откакто живея по законите на позитивното мислене. Непрекъснато си повтарям “чувствам се добре”, но истината е, че не се чувствам добре. Позитивното мислене се оказа чисто лицемерие – мислиш едно, а изразяваш друго...
Непрекъснато се усмихвам като олигофрен, но това не променя нещата. Колегите ми се подиграват, приятелите ми започнаха да ме отбягват, жена ми се затвори в себе си.
Проклета да си, В.Хелминг! Връщам се към добрия стар негативизъм.

Тайно и полека на българите в САЩ гражданството отнеха

Атанас Чобанов, 12 Декември 2009
Прелюбопитен документ се пръкна из дебрите на Министерството на правосъдието и силно разтревожи сънародниците ни в САЩ. Става въпрос за становище подписано от зам-министъра на правосъдието Жанета Петрова през октомври 2009 г. Според него българските граждани придобили с натурализация американско гражданство преди 2003 г. губят българското си гражданство.
Становището е в синхрон с идеите на управляващите да отнемат правото на глас на сънародниците ни в чужбина, на които обаче не пропускат да се подмазват когато пътуват по света на държавни разноски, "за срещи с българската общност".
"Отнемат ни гражданството по терлици", възмутиха се засегнатите от Фейсбук групата "Гласуване без граници", която преди няколко дни получи награда "Човек на годината" за гражданска активност. Оттам изпратиха писмо до заместник-министъра Петрова по мейл, но до този момент отговор няма.
От текста на становището става ясно, че лишаването от гражданство произтичало от договор между България и САЩ влязъл в сила от 1924 г., който урежда двойното гражданство. Член 1 от въпросната конвенция, която впрочем е първият договор между САЩ и българската държава постановява следното:
"Българските граждани, които са или ще бъдат натурализирани на територията на Съединените щати ще бъдат считани от България като изгубили предишната си националност и като граждани на Съединените щати."
От документа научаваме също, че на 19 ноември 2008 г. дирекция "Международно право" при МВнР е уведомила дирекция "Българско гражданство" на МП, че договорът се счита за прекратен от 17 април 2003 г. Прекратен, но не и без последствия, тъй като няколко месеца по-късно, на 14.04.2009 г., дирекция Международно право при МВнР изпраща друго писмо, с което уведомява, "...че в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т.е. българското си гражданство."
Към 1.1.2009 конвенцията от 1924 г. все още фигурира в действащите договори публикувани на страницата на Държавния департамент на САЩ.
Според финалния текст в конвенцията, тя може да се прекрати едностранно 12 месеца след връчване на официална нота от прекратяващата страна. Ако наистина България е прекратила договора през 2003 г, то в МВнР някой не си е свършил работата да изпрати нота с българското решение на американците.
Така на основание на чл. 28 ал. 2 от Закона за международните договори становището е изпратено до МВнР и МРРБ. Чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на МРРБ становището стига и до общинските администрации "с оглед прилагането му".
Как именно ще се оглежда и прилага това становище е голяма загадка, но предчувствията са мрачни. Логично е прилагането да се изразява в отказ от административно обслужване поради изгубеното вече българско гражданство на сънародниците ни от САЩ, които са натурализирани докато договорът е бил в сила (до 17 април 2003 г). Например, като им се отказват удостоверения за българско гражданство.
За щастие становището не е изпратено за прилагане на МВР, където се издават личните документи. Ако там не се усетят, българите от САЩ ще могат да си подновят паспортите и личните карти на български граждани, макар че формално вече не са такива.
Така те ще запазят правата си на свободно придвижване и работа в страните от Европейския съюз, които не са достъпни за американските граждани.
Юридически загадъчен е също така казусът с притежаваните земи от българо-американците. Ако някой е изгубил автоматично гражданството си през 1995 г, дали той е изгубил и правото на собственост върху земите на дядо си?
Но най-голямата загадка е как тези наши сънародници могат да бъдат лишени от гражданство, след като в Конституцията приета през 1991 г. изрично е записано, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство (Чл. 25. (3)).
Достатъчно е някой правоимащ да сезира Конституционния съд и той ще анулира архивната дивотия сътворена от правните отдели на министерствата.
Докато това се случи остава фактът, че "царят" е наредил на "пъдаря" да не счита българо-американците за български граждани. И това не вещае нищо добро за тях.

Училището в село Громшин, община Бойчиновци изгоря

Училището в село Громшин, община Бойчиновци, е изгоряло при пожар през изминалата нощ, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.
Няма пострадали, тъй като по това време в сградата не е имало хора.
Пожарът е предизвикан от късо съединение в електрическата инсталация, съобщи началникът на Областната служба "Пожарна безопасност и спасяване" Венцислав Райков.
Огънят е тръгнал от компютърната зала в училището и постепенно е обхванал втория етаж на сградата и покрива.
Напълно са изгорели покривната конструкция от 350 кв.метра и вторият етаж.
Пожарникарите са спасили първия етаж и физкултурния салон.
Райков заяви, че сградата е неизползваема и няма как да бъде ремонтирана, тъй като е много старо строителство и не подлежи на реконструкция.
До вчера в сградата са учили 54 деца.
Било е планирано от следващата година училището да бъде закрито, а децата да бъдат превозвани до училището в съседното село Лехчево. Тази промяна ще бъде предприета от утре, уточниха от полицията.

Малко цифри за парите на Президентството!

По повод на приетия на второ четене Бюджет на държавата за 2010 година и заложените в него 5 милиона лева за издръжка на Президентството предлагам на Вашето внимание следните цифри:
1. Всеки божи ден Първанов и хората му струват на данъкоплатеца 13 698 лева. Всеки ден, включително съботи, недели и национални празници.
2. Всеки ден президентът и хората му излапват 47 и половина средни пенсии и 23 средни работни заплати.
3. Всеки час издръжката на Президентството ни струва малко повече от 570 лева - независимо дали спим, работим или гледаме телевизия.
4. С парите за един час, които ни струват президентът и неговите хранени хора може да се купят 71 килограма свинско месо, 57 килограма кашкавал, 422 килограма захар, 814 килограма хляб. Допълнителен въпрос - колко бедни могат да се изхранят с едночасовия бюджет на Президентството?
5. С годишния бюджет на Президентството могат да се купят 231 нови коли Пежо „Партнер" за малкия бизнес на България.
6. С дневния бюджет на Президентството могат да се платят заплатите на 22 учители, колкото имат по-малките училища в страната.
Парадът на цифрите може да бъде продължен още, но едва ли е необходимо. Въпросът е какво стои насреща на тези пари, които отделяме, за да издържаме държавен глава без особени правомощия?
- Няколко десетки посещения в различни страни за петгодишния му мандат, с включени освен хора от изпълнителната власт още и послушни журналисти и бизнесмени.
- Една инициатива като Българската Коледа, при условие, че в същото време милиони се връщат от специализирания фонд за лечение на деца в чужбина.
- Няколко показни връщания на приети от НС закони, които естествено веднага биват прегласувани.
- Даване на българско гражданство на чужденци, подали съответната молба.
- Даване на ордени на известни, неизвестни, заслужили и незаслужили хора.
Дали цялата тая дейност си струва парите? И дали наистина не е дошло време да променим Конституцията, както за тази институция, така и за броя на народните представители, парите за чиято издръжка никак не са малко?
Написано от Георги Александров

Двата ми пръста отлетяха заради Гриша Ганчев

Босът на Спортист - Своге, Ангел Бончев поговори искрено пред bTV, където разкри, че похитителите му са отнели двата му пръстта, за да достигнат бързо до парите на бившия му шеф Гриша Ганчев.
"Няма как да сбъркам, след като за 48 часа ми отрязаха два пръста. Отстраниха ги, за да ги изпратят на някого. Ясно е на кого. Разчитах много на Гриша Ганчев, но явно съм сбъркал. Всеки ден питах похитителите какво става и има ли развитие. Накрая само един от тях ми изсъска: „Този твоят човек е голям катил”, разясни Бончев.
"Самите престъпници бяха разочаровани, защото не получиха това, което смятаха, че могат да вземат. Разбраха, че не съм толкова близък до Ганчев, колкото им се иска. После той каза, че е платил парите. Е, кой друг?”, допълни още похитеният преди време.
Бончев отново призна, че оттогава насам не поддържа никакви контакти с боса на Литекс. „Той смята, че аз съм се организирал с похитителите, за да го тормозя за пари. Нарече ме „предател”. Явно много бързо е забравил какво съм правил за него в миналото”.

Надежда всяка тука оставете

By Ivan Bedrov 04.12.2009
Кака вече се ожени. Иначе в тази история няма нито кака, нито сватба. Божидар Димитров отдавна е министър. А можеше и да не е.
Конституционният съд отмени ограничението сътрудници на Държавна сигурност да не заемат ръководни постове в парламентарните комисии. Разбира се, че Божидар Димитров няма да се върне в парламента и да стане председател на комисията по култура. Но пък вече и нищо не му пречи.
Така единственият публично огласен мотив той да стане министър вече е изпразнен. Човекът не можеше да стане шеф в парламента и понеже е приятел на Бойко Борисов, стана министър. Без портфейл, но със заплата.
Конституционният съд отмени лустрацията в парламента, а лустрационният текст в правилника на НС бил “противоконституционен, защото ограничава правото на народните представители да бъдат избирани в органите на Народното събрание и ги разделя на имащи права и без права.”
Трима съдии обаче имат друго мнение. Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков мислят, че както избирателят има право да избира или да не избира ченгета за депутати, аналогично и депутатите имат право да избират или да не избират ченгета на ръководни постове: “Въвеждането на общо неперсонифицирано условие за заемане на определени длъжности в ръководството и комисиите на НС е за предпочитане пред индивидуалното решаване на същия въпрос, което не е гарантирано срещу субективизъм.”
Юристите са много ревниви, когато неюристи си позволяваме да коментираме решенията им. Донякъде с право. В този случай обаче не е трудно да видим твърде широкото тълкуване и от едната, и от другата страна. Едните намират достатъчно законови основания за лустрацията, другите намират достатъчно законови основания за отмяната й.
Ясно е, че въпросът е политически. И всеки от съдиите е отсъдил според личните си предпочитания. Както самият Конституционен съд припомня в решението, те вече са обявявали за “противоконституционни съответните разпоредби от Закона за администрацията, Закона за банките и кредитното дело и Закона за пенсиите.”
Знаем кой и как избира членовете на Конституционния съд. И докато това не бъде променено, те всеки път ще отсъждат в полза на миналото. Надежда всяка тука оставете.